В СОУ“Максим Райкович“ продължава работата по проекта „Училището – зона за филантропия“. С любезното съдействие на кмета на Община Дряново г-н Семов и под ръководството на г-н Лисичков ученици от Х клас и работници по озеленяването на града облагородиха района около Дървото на Асеневци в с. Долни Драгойча. Почистени бяха подстъпите и се осигури нормален достъп до природната забележителност. Работниците направиха удобна просека, по която безпрепятствено се изминава разстоянието от асфалтовия път. Площта край самото дърво също бе почистена и така всеки любопитен посетител може да се наслади на величието на хилядолетния дъб и да се докосне до могъществото му. Работата по проекта продължава с изграждането на каменни стъпала към обекта и поставяне на указателни табели от Общината.
Всички ученици, които идват за първи път тук, искрено споделят, че необикновената обстановка край Дървото им въздейства някак мистично. А то е видно! Край него се усещаш пречистен от суетата на всякаква пхреходност, смирен , помъдрял в своята безпомощност пред паметника на времето.
Дъбът скромно, но величествено и гордо се е „сгушил“ зад старото гробище през пътя и иронично се усмихва, ако някой мине край него, залисан, без да го открие. Дървото знае какво прозрение пропуска пътникът. Когато ни види обаче, ни се струва, че посреща скъпи гости, мили приятели. Явно и то има потребност от общуване и обич. Самотата го е възвисила и съхранила, но е и негова прокоба. Тежи му! То прилича на античен храм, свещена останка от епохи, които нямат живи свидетели.
Като че ли е още малко остаряло и нов клон от хилядолетното му тяло се е разделил с него. Очите му са вече слепи точно като на древния мъдрец Омир и точно като него разказва легенди за стари времена. Царското му честолюбие е до небето и то никога няма да прояви слабост да моли за помощ. А има нужда от такава! Както обикновено не виждаме безценното, което е до нас!
Някак странно щастливо е, когато край него смутено се лутат уж големите непослушни ученици. Може би иска да ги помилва, но като старица не смее да раздвижи величествените си, но грохнали клони. Усетили какво жадува, пожелахме да го прегърнем, но как се прегръща времето! Мариета го погали нежно и всички видяхме, че му стана хубаво. Реши, че недопустимо се размеква и веднага пак се направи на важно. Мина упорито го обикаляше от десет минути и се мъчеше да улови с фотоапарата си благородническото му изражение, но то не и позволяваше. Царското дърво дяволито и намигаше и докато тя разбере какво става, заемаше отново надменно и строго изражение.
Над слепите му очи открихме нова бръчка, побеляло е и още малко. Кожата му е като на праисторическо животно. Учудващо прилича на огромна змия или змей горянин, който е решил след векове да смени старата си риза, но му е мъчно да се раздели с величествените си меднокафяви люспи.
На тръгване ни се стори, че Дървото пророни сълза … Дори промълви нещо! … Дали се страхува и от какво?! Какво ли е да попиеш векове време? Колко ли му тежи несподелеността и дали няма да се пръсне бронята му от толкова много история. Само то знае!
Между храстите последно го виждаме отново така гордо, все едно всичко е било сън! Какво да се прави, синя кръв. Кръвта на Асеневци!
Казахме на бай Стефан, че го назначаваме за Пазител на Дървото на Асеневци.

Послеслов: След броени дни предстои откриването на обекта.

Александър Емилов