Щом има възпитание, има и образование

Roska_PICПиша тези думи с огромно вълнение и благодарност към ръководството и учителите на СОУ „Максим Райкович“. Като баба на абитуриента Цветелин Найденов мога отговорно да твърдя, че училището полага ежедневно и неуморно усилия да образова и възпитава нашите деца.
Благодаря на внука си , който тази година успешно положи матурите си и вече е студент в Габровския технически университет. Благодаря му за радостта, която ми донесе, но знам, че неговият успух и успехът на съучениците му, също успешно положили матурите си и то с оценки, съизмерими с тези на национално ниво, се дължи на общата работа на учители и ученици и на изграденото доверие между тях.
На всички родители искам да кажа, че съм възпитавала внука си в любов към родното училище, към обичания град Дряново и към скъпата България, защото смятам, че любовта към родното е важна част от възпитанието, а щом има възпитание, ще има и образование. Благодаря на класния ръководител на 12-ти клас г-жа Вяра Стоянова, която се грижи за децата като свои. Желая на всички много здраве, радост, щастие, да постигнат мечтите си и да станат достойни граждани на Дряново и България. Човек се измерва не с години, а с дирята, оставена след него. Затова смятам, че СОУ „Максим Райкович“ положи и ежедневно полага старание не само да образова нашите деца, но и да ги възпита като достойни граждани.
Росица Маринова Бончева

ДУШАТА НА ДЪРВОТО

В СОУ“Максим Райкович“ продължава работата по проекта „Училището – зона за филантропия“. С любезното съдействие на кмета на Община Дряново г-н Семов и под ръководството на г-н Лисичков ученици от Х клас и работници по озеленяването на града облагородиха района около Дървото на Асеневци в с. Долни Драгойча. Почистени бяха подстъпите и се осигури нормален достъп до природната забележителност. Работниците направиха удобна просека, по която безпрепятствено се изминава разстоянието от асфалтовия път. Площта край самото дърво също бе почистена и така всеки любопитен посетител може да се наслади на величието на хилядолетния дъб и да се докосне до могъществото му. Работата по проекта продължава с изграждането на каменни стъпала към обекта и поставяне на указателни табели от Общината.
Всички ученици, които идват за първи път тук, искрено споделят, че необикновената обстановка край Дървото им въздейства някак мистично. А то е видно! Край него се усещаш пречистен от суетата на всякаква пхреходност, смирен , помъдрял в своята безпомощност пред паметника на времето.
Дъбът скромно, но величествено и гордо се е „сгушил“ зад старото гробище през пътя и иронично се усмихва, ако някой мине край него, залисан, без да го открие. Дървото знае какво прозрение пропуска пътникът. Когато ни види обаче, ни се струва, че посреща скъпи гости, мили приятели. Явно и то има потребност от общуване и обич. Самотата го е възвисила и съхранила, но е и негова прокоба. Тежи му! То прилича на античен храм, свещена останка от епохи, които нямат живи свидетели.
Като че ли е още малко остаряло и нов клон от хилядолетното му тяло се е разделил с него. Очите му са вече слепи точно като на древния мъдрец Омир и точно като него разказва легенди за стари времена. Царското му честолюбие е до небето и то никога няма да прояви слабост да моли за помощ. А има нужда от такава! Както обикновено не виждаме безценното, което е до нас!
Някак странно щастливо е, когато край него смутено се лутат уж големите непослушни ученици. Може би иска да ги помилва, но като старица не смее да раздвижи величествените си, но грохнали клони. Усетили какво жадува, пожелахме да го прегърнем, но как се прегръща времето! Мариета го погали нежно и всички видяхме, че му стана хубаво. Реши, че недопустимо се размеква и веднага пак се направи на важно. Мина упорито го обикаляше от десет минути и се мъчеше да улови с фотоапарата си благородническото му изражение, но то не и позволяваше. Царското дърво дяволито и намигаше и докато тя разбере какво става, заемаше отново надменно и строго изражение.
Над слепите му очи открихме нова бръчка, побеляло е и още малко. Кожата му е като на праисторическо животно. Учудващо прилича на огромна змия или змей горянин, който е решил след векове да смени старата си риза, но му е мъчно да се раздели с величествените си меднокафяви люспи.
На тръгване ни се стори, че Дървото пророни сълза … Дори промълви нещо! … Дали се страхува и от какво?! Какво ли е да попиеш векове време? Колко ли му тежи несподелеността и дали няма да се пръсне бронята му от толкова много история. Само то знае!
Между храстите последно го виждаме отново така гордо, все едно всичко е било сън! Какво да се прави, синя кръв. Кръвта на Асеневци!
Казахме на бай Стефан, че го назначаваме за Пазител на Дървото на Асеневци.

Послеслов: След броени дни предстои откриването на обекта.

Александър Емилов

ОСИНОВИ ПАМЕТНИК

ОТЧЕТ ДЕЙНОСТИТЕ В СОУ „МАКСИМ РАЙКОВИЧ“, ГРАД ДРЯНОВО ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ЧЕСТВАНЕ НА СТОГОДИШНИНАТА ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ЗА УЧЕБНАТА 2015/2016 ГОДИНА И ИНИЦИАТИВАТА „ОСИНОВИ ПАМЕТНИК“ НА ОБЛАСТНА КОМИСИЯ „ВОЕННИ ПАМЕТНИЦИ“

Във връзка с изпълнението на програмата училището осъществи следните мероприятия.
През учебната 2015/2016 година Паметникът на загиналите за отечеството в с. Ганчовец и паметникът в с. Гостилица бяха системно поддържани и почиствани от учениците на СОУ „Максим Райкович“. С подкрепата на кметските наместници предстои да бъде облагородено пространството около тях. От особени грижи и популяризация се нуждае Паметникът на загиналите от кметство Пърша – с. Царева ливада.
Ученици от Х“а“ клас започнаха изследователска работа по събиране на информация за историята на построяването на паметниците. Работиха на терен и проучиха документи от Исторически музей – Дряново и Държавен архив – Габрово. Предстои и опит за паспортизация и заснемане на паметниците, за да се направят аргументирани научни съобщения.
Провежда се задълбочено изследване на живота и военните подвизи на дряновеца ген. Христо Нейков Койчев. Търсят се спонсори за издаване на кратко животоописание на участника в няколко войни за България. Съдействахме в организацията на тържествата пред Паметника на загиналите за национално обединение по случай 100-годишнината от началото на Първата световна война.
Открит урок по родолюбие беше изнесен по време на честването на 140-годишнината от Дряновската епопея. Директорът на училището, Катерина Стефанова, съвместно с НД „Традиция“, клуб Трявна организираха за учениците представяне на стандартното въоръжение на българската армия в Първата световна война. Беше изнесен и рецитал под наслов „Дряновските светци“ по стихове на Пенчо Славейков и текстове на Александър Емилов.
В час по български език и литература се проведе открит урок в Х„а“ клас на тема: “Българските писатели и Първата световна война в тяхното творчество“. Успешно преминаха тематични училищни конкурси за есе, стихотворение, разказ и презентация.

Изготвил: Александър Емилов, старши учител по БЕЛ

Първо място за Божидар Пенчев в Националното състезание по история на България

140 ученици от II до VII клас взеха участие във финалния кръг на Националното състезание по история на България, чийто домакин бе Казанлък. Състезанието бе организирано от Падагогическа асоциация „ Образование без граници“. Общо 1100 ученици участваха в предходните два кръга. 142 от тях достигнаха на финала, който се проведе в две от залите на хотел Казанлък. Поздравления за учениците от IVа клас: Божидар Пенчев, Божина Симеонова, Вяра Илиева, Мартин Весков и Теодора Тенева, които взеха участие във финалния кръг. Най – добре от тях се представи Божидар Веселинов Пенчев, който спечели сребърен медал на финалния кръг. Същият ученик е на първо място при четвъртокласниците, защото е постигнал най – добри резултати при сборуването на точките от първия, втория и финалния етап. Ученикът получи купа за първото място и много материални награди от организаторите. Преподавател на тези ученици е г-жа Дафинка Иванова.

l1 l2 l3

Първо място за изработване на най–красив венец

Първо място в инициативата на Община Дряново за изработване на най–красив венец за Цветница завоюваха учениците от IVа клас: Божидар Пенчев, Божина Симеонова, Вяра Илиева, Димитър Данков, Елица Денева, Мартин Весков, Радостиан Руменов, Милко Иванов, Кристина Радославова и Рени Тасева. Техен преподавател е г- жа Дафинка Иванова. Те получиха парична награда и грамота. Венецът, който изработиха ще бъде поставен в един от парковете на територията на града и под него ще бъдат изписани имената на участниците.

2 3 4 1

Дървото на Асеневци

 На 6 километра от китното балканско градче Дряново, по посока на с. Царева ливада, се намира рядък природен феномен – уникален вид дъб , който вероятно „помни“ времето на славния царски род Асеневци.

Ученици от СОУ “Максим Райкович“ , гр. Дряново, които работят по проект „Училището – зона за филантропия“, откриха тази природна забележителност и решиха с доброволчески труд да облагородят района около него и да направят чудното дърво достъпно за всички, желаещи да се възхитят от достолепието му. Вековното дърво се намира в землището на с. Долни Драгойча. Самото то е извор на легенди и датира от времето на голяма чумна епидемия, когато дряновци са бягали от своето селище и са се заселвали в близките гори. Долни Драгойча има три махали, наречени на трима богати братя, и в най-добрите си години е наброявало почти 300 жители. Сега те  са трима. Учениците са срещнаха с двама от тях – дядо Стефан и бай Моньо, а те с изключително гостоприемство разказаха преданията за дървото.

То остава дълбоко скрито за случайните минувачи. Пред него има обрасло в храсталак старо гробище от преди двеста години. В него домакините твърдят, че има заровена мраморна плоча с полумесец и надпис, който разказва за историята на дъба. Неговите, устоели на времето вековни клони се забелязват от пътя, но човек не подозира какво се крие долу.

Когато застанеш пред дървото,  а то изниква изведнъж пред теб, си поразен от величествената осанка, която категорично напомня непревземаема крепост от царско време. Пред очите ти „изниква“ стена от странна дървесна маса с дебела, прорязана и олющена от времето кора. Тя е грохнала от вековете, но величествена и горда като че ли стои и охранява нещо свято. Когато вдигнеш глава, дъхът ти спира от устремените като космически антени в небето клони. Прехласнат слушаш легендите на дядо Стефан и бай Моньо и забравяш за настоящето. А те и двамата са единодушни, че дървото е в подножието на местността „Цар Асен“. Отсреща, под хълма, са ливадите, където са пасели конете на Асеневци. За възрастта на дървото двамата имат разминавания, но се обединяват около числата 700-1 000 години. Има и много по-смели хипотези.

Местните жители разказват как преди десетилетия край дървото са празнували Гергьовден с цялото село. На протегнатите му като ръце към небето клони, събрали толкова време и история, са връзвали шарени люлки и са се люлели за здраве. Нещастен инцидент слага край на традицията пред 1942 година.

Дървото създава усещане, че си в храм или в някое езическо светилище. В основата му дълги години са палели свещи и са произнасяли молитви. Необяснимата тайнственост, която витае около него, се засилва и от преданията, че в кухото му стебло има скрити несметни съкровище и ръкописи от времето на Втората българска държава. Вечер край дъба играят хоро самодиви и „мята“ игриви пламъчета златото на руските войници, който са лагерували наблизо през Руско-турската освободителна война. Ако искате да разбулите някоя от тайните на Дървото на Асеневци, Вие сте добре дошли в гостоприемно Дряново.

Най-смелата легенда е, че хилядолетният дъб е свято дърво на свято място и е заредено с космическа енергия, която осъществява връзка с Вселената.

Изготвил: Александър Емилов

IMG_2003 IMG_2005 - Copy IMG_2006 - Copy IMG_2009 - Copy IMG_2010 - Copy IMG_2011 - Copy IMG_2012 - Copy IMG_2016 - Copy IMG_2018 - Copy

Среща с евродепутат

На 22 април 2016 година   гост на нашето училище беше най-младият евродепутат Андрей Новаков ,заедно с г-жа Деница Вачкова-заместник кмет на град Дряново и екипа си. Той бе посрещнат  по стар български обичай с хляб и сол, поднесени на фона на народна музика и танци, в изпълнение на ученици. Директорът на училището поднесе приветствено слово, с което даде началото на срещата.

Учениците представиха презентация за успехите и достиженията на училището, зададоха своите въпроси, на които евродепутатът  отговори изчерпателно и даде идея за сформиране на нов училищен клуб, посветен на Европейския съюз. На учениците от гимназиален етап бяха предложени насоки за бъдещата им реализация.

Младият евродепутат обеща на учениците да съдейства за основаването и успешната реализация на новия ни клуб Европа като най-добрите от участниците в бъдещия клуб бъдат удостоени с възможността да посетят

кабинета му в Брюксел като депутати за един ден.

_DSC0091_1024x681 _DSC0094_1024x681 _DSC0107_320x213 _DSC0109_1024x681 _DSC0125_1024x681 _DSC0133_1280x851

„Кулинарна шарения“

Осъществи една „вкусна“ идея на учениците от третите класове на СОУ“ Максим Райкович“- „Кулинарна шарения“
Съвместно със своите родители, учениците приготвиха солени и сладки изделия- кое от кое по-красиви и вкусни.
Журито, г-жа Петя Генчева, г-жа Бисерка Драгнева и г-жа Иванка Манева /родител/, бе затруднено, но трябваше да излъчи победители в раздели Сладкарство- „Сладко изкушение“ и Готварство- „Солено изкушение“.
Призовите места в първия раздел заеха Йоана, Диего и Милица, а от втория- Иван, Велизар и Гюлхан. Децата разказаха начина на приготвяне на вкусотиите, които максимално се бяха доближили до идеята за здравословно хранене.
Класните ръководители- г-жа Св. Станева, г-жа Д. Йорданова и г-жа М. Петкова изказват искрени благодарности на всички родители, които с удоволствие помогнаха на своите деца да вземат участие в инициативата.