СОУ „Максим Райкович” е наследник и продължител на първото светско училище в Дряново, създадено преди 153години .

Историческите документи, дописката във в.“България” от 30 март 1858г.  единодушно твърдят, че настоятелите при църквата „Св. Никола” Дряново,  през  февруари месец на същата година “подражающе примера на епархалния град Търнов, доведоха по-способен учител, полагат старание доходи за училището да намерят и подръжателно гледат по взаимо/н/оучителния ред да го наредят.

………………………….

Учителят ни похвалният момък г-н Христо Максимов от Сопот има сърце и пламенна ревност да заслужи достоверността на селяните и образова техните младежи” . 

 С това е направена първата стъпка към създаването на модерното светското образование в Дряново.

 

 1858г –  учителят Христо Максимов хаджи Христов, родом от Сопот е нает   да да реформира „простото” училище при църквата „Св. Никола” в Средната махала в Дряново и да  изгради взаимноучително, т.е. светско училище. 

 

 В края на 50-те години на ХIXв. – Христо Максимов  започва реформирането на училището като :

·        Използва Бел-ланкастеровата метода на обучение в Дряновското  взаймно училище.

·        Въвежда се  класно-урочната система на организация на обучението.  Първоначално обхваща 3 годишен срок на обучение, като по-късно е увеличен на четири години.

·        Започва използването на нагледни средства в обучението : взаимоучителни таблици, географски карти, картини.

 

25 август 1859г. Галац  – архм. Максим Райкович дарява на „Светиниколското училище” 6 географски карти, речници на френски език за обучението

 и „ … какво подарявам на училището моъй си дял, каквото ми ся пада от бащина и от братово”,

 Архимандрит Максим Райкович дарява наследствените си дялове в Дряново  в полза на новосъэдаденото училището за неговата издръжка.

 

В края на 60-те г. на ХIXв – Христо Максимов първи въвежда в Дряновските училища звучната метода на обучение . Усвоява я от Цвятко Н. Самарджиев.

·      изгражда “подготвително” наричано още „приготвително” отделение, към училище,  даващо  на учениците допълнителни и нови знания чрез въвеждането на някои от учебните предмети, присъщи на класното училище. Подготвя първите дряновски деца, продължили образованието си в класните училища и в гимназиите в Русия.

 

В периода  1859г. – 1870г. в училището преподават  учителите :

 Генчо Николов Бузев (1823г. Дряново – 20.01.1913г. Дряново), Георги Иванов Джеврев (неиз. Дряново), Цочо поп Иванов, Йордан поп Николов Костов (1846г. Елена – 1880г. Русе) и др.

 

11 май 1870г. – за първи път по инициатива на главния учител Христо Максимов  се чества денят на светите братя „Св.св. Кирил и Методий” като общоградски празник.

 

15 август 1870г . – открива се девическото училище  при Средната махала  с учителка  Анастасия Димова от Стара Загора.

 

23 април 1872г – енориашите при църквата „Св. Никола” създават Училищна каса за издръжката на първото класно училище в града.

 

 Лятото на 1872г.-  се построява нова, двуетажна  каменна сграда на училището със средствата, набрани  и дарени от енориашите на храма „Св. Никола”. Присъединяват се и гражданите от другите махали на града с дарения. Идеята е да се обединят съществуващите училища в града в едно централно  общоградско мъжко и девическо училище

 

 

1 юли 1872г. – Радко Радославов е нает за класен учител в „Светиниколското  училище”. Създава се двукласното мъжко училище. Р. Радославов изготвя учебната програма на класното училище, като въвежда изучаването на : българска граматика, гражданско землеописание, всеобща история, катехизис, физика, естествена история, славянска граматика, числителница, френски и турски езици.

 Структурата на училището обхваща три степени : първоначално, приготвително отделение и двукласно училище.

 

 13 януари 1873г. – Галац  архимандрит Максим Райкович прави най-крупното дарение на Дряновското класно училище при църквата „Св. Никола”- завещава 500 австрийски жълтици за издръжката на мъжкото и девическото училище в родния си град.

 

1875/76 учебна година –  Открива се трети клас на класното мъжко училище. „Светиниколското” и „Гилейското” класни училища се обединяват в едно Централно мъжко трикласно училище.

 

1876г. – към трикласното мъжко училище се влива и класното училище от махала „Боюв яз”.

 

През 1876/77 учебна година –  първото  мъжко класно училище при църквата „Св. Никола” в централната махала на Дряново в следствие на обединението на  трите класните училища в града прераства в общоградско Дряновско трикласно мъжко училище. Завършена е реформата в образователната мрежа на Дряново.

 

През Руско-турската война 1877-1878г. учебните занятия са преустановени. Училището е превърнато в лазарет, където се лекуват ранените руски войници при боевете на вр. Шипка, вр. Св. Никола, както и измръзналите от „Голямото зимно стоене ” при Шипченския проход .

 

До освобождението 1878г. – учители в Дряновското трикласно мъжко  училище са : Христо Максимов, Радко Радославов  , Никола Рясков- Габрово,  Ангел Ташикманов,Тодор Иванчев- Трявна.

 

След Освобождението в Дряново има три първоначални училища, едно мъжко трикласно училище и едно девическо училище. В Дряновското мъжко трикласно училище е единственото класно училище в Дряновска околия, затова в него учат и учениците от съседните села.

Нарастналият брой на учащите от първоначалното и класното училище налагат построяването на нова, по-голяма сграда, която да отговори на нуждите за обучение.

1892г– по инициатива на Училищното настоятелство започва да се чества 10 март- денят на кончината на Максим Райкович като ден на преклонение пред делото на бележития възрожденец.

 28 юли 1895г. – Общинския съвет и училищното настоятелство  вземат решение за изграждане на нова училищна сграда. Възлагат на арх. А. Начев да изработи проекта. Проектът включва изграждане на двуетажна сграда със 16 учебни стаи, театрален салон, приземен етаж с избени помещения.

 

В периода 1896- 1898г. започва и се осъществява изграждането на новата училищна сграда. Строежът  възлиза на стойност 90 хил. лв. Училищната каса при настоятелството осигурява 25хил. лв. Останалата сума предоставя община Дряново, като сключва два заема с БНБ на обща стойност 55 хил. лв.

 

 11 юли 1896г –  на общо заседание Общинският съвет и Училищното настоятелство вземат решение  да бъде внесено предложение до Министерството на народното просвещение, новостроящата сграда на училището да носи името на своя най-голям дарител и поддръжник арх. Максим Райкович. Препис от настоящия  протокол е вграден в основите на новостроящата се сграда.

 

20септември 1896г. с  Приказъ №1200 от 19.09.1896г на министерството на просвещението Дряновското трикласно мъжко училище  получава правото да носи името на „своя най-голям благодетел и покровител-архимандрит Максим Райкович.” Сто и петнадесет години без прекъсване Дряновското училище носи името на своя патрон.

 

1896г. – създава се училищната библиотека, приет е правилник за дейността й.

 

 1 юли 1898г.  Строителните дейности са завършени и училищната сграда е предадена  на 7 членна приемателна комисия. Приета е, но учебни занятия през  тази година в сградата не се провеждат. Не достигат средства за обзавеждането на училището. Общината тегли заем  10 хил.лв , закупува учебни пособия, нагледни материали, мебели,  с които оборудва и обзавежда училището.

 Построената през 1898г. училищна сграда днес има статута на  културен паметник с местно значение.

 

 

1899/1900г. учебна година се създава Дряновското  трикласно смесено училище в резултат на обединението на мъжкото и девическото класни училища . За директор на училището е назначен Иван Санков от Враца.

 

 От Освобождението до края на ХIXв. директори на Дряновското класно училище са били : Христо Максимов, Васил Икономов, Генчо Косев х. Генчев, Антон Попов, Върбан Манев, Иван Санков.

Възпитаници на Дряновското училище през този период са: Никола Мушанов,  архитектите – Пенчо Койчев, Александър Рашенов, музикалните дейци- Мянко поп Михайлов, Нено Мутафчийски, общественици и политически дейци Боньо Лунгов, Досьо Негенцов, писатели, журналисти Стефан Руневски, Иван Руневски, Рачо Стоянов, Станимир Лилянов, д-р Михаил Тихов, д-р Стойчо Донев- основоположник на тифлопедагогиката в България.

 

1909г. Според новия закон за народната просвета- т.н. „Мушановият закон” училището е преобразувано в Дряновска смесена прогимназия. Прогимназията има 3 годишен курс на обучение и е продължение на началното училище. Те формират двете степени на основното образование, което е безплатно и задължително За директор на Дряновската прогимназия е назначен  дългогодишния учител Пенчо Робов от Дряново.

Октомври 1912г. – февруари 1913г учебните занятия са прекратени, поради започналата Балканска война 1912г. и мобилизацията на голяма част от мъжете учители.

 

1912- 1918г. – Времето на войните от 1912г, 1913г., Първата световна война 1915г.-1918г се отразяват тежко на образованието. Намалява броя на учениците, сливат се паралелки. Голямо е текучеството на учителите.  Мобилизираните учители са заместени от млади хора с гимназиално образование, повечето са без педагогическа правоспособност.

 

21.01.1919г. –на заседание на Учителският съвет се взема решение 10 март- Денят на кончината на архимандрит Максим Райкович да  бъде определен за патронен празник на училището

 

Юли 1920г.-  По искане на Общинския съвет и кмета Нестор Газурков, МНП разрешава да  се открият I-ви и II-ри  гимназиални класове към Дряновската прогимназия. Директор на непълната гимназия става Пенчо Робов, който едновременно с това  е   и директора на прогимназията.

 

 През учебната 1920/1921г. в Първи гимназиален клас постъпват 78 юноши, разпределени в 2 паралелки и 33 юноши във Втори гимназиален. От 111 ученика, 80 са момчета и 31 момичета. Две години непълната гимназия остава в състава на прогимназията, но се обособява като гимназиална степен Полага се началото на Дряновската непълна смесена гимназия, наричана още „реална гимназия”.

 

 

 

 

1921/22 учебна година се открива III-ти гимназиален клас, броят на учениците достига 146, разпределени в 5 паралелки. Директор на гимназиалните класове става Васил Янков. Всички преподаватели в гимназиална степен са с висше образование, както изисква закона.

 

1922/1923г- гимназиалните класове се обособяват в Непълна смесена гимназия, самостоятелно учебно заведение със свое ръководство и училищен съвет и отделен  сборен бюджет.

 

1924г-

·      създават се ученическо Туристическо дружество и дружеството „Въздържател под ръководството на учителя Ганчо Марковски

·      Създаденият   ученически   фонд с подкрепата на общината и дарението на Никола Лафчиев се закупува училищно пиано.

·      Учителят Стефан Бончев създава училищната художествена галерия. Закупени са картини на художници, наред с тях се излагат и ученически творби.

·      Учредяват се класни училищни библиотеки

·      Обновяват се и модернизират кабинетите по физика и химия по инициатива на учителя Ганчо Драганов. се ка

1925г.

·        изграждат се  ученическите спортни дружества „Юнак” за момичетата и момчетата – ръководени от учителите Длъжкова, Куролиева, Марковски

·        Средствата  набирани от учениците от трудовите средства се използват за закупуване на духови инструменти.

·        През трудовите седмици учениците залесяват местността Бряста, района на Туристическата хижа

1926-1928г.

·        Създава се ученическия  оркестър и хор, ръководен от учителя Величко Мянков. Представят две оперетни постановки „Самодивско изворче” и „Двете пролетни царици”

 Участват в народните обичаи коледуване, лазаруване.

·      Обновяват се и модернизират кабинетите по физика и химия по инициатива на учителя Ганчо Драганов. Същият създава кръжок за препариране на животни и съвместно с учениците изготвя сбирка, която се използва в обучението по биология.

15-17май1928г. –национални чествания

·      училището участва в общоградските национални чествания на 70-та годишнина от Освобождението на България, 10-та годишнина от възкачването на цар Борис III на престола и 1000 годишнина от царуването на цар Симеон Велики

·      МНП подарява училищно знаме на Дряновската гимназия като наследник на едно от 50 училища от епохата на Възраждането. Знамето е от копринен  зелен плат- двулицево. На едната страна е извезано името „Дряновско народно училище” със златни конци, а на другата е иконата на св. братя Кирил и Методий. Училищното знаме е съхранено и участва във всички училищни ритуали и празници.

1932г. – е създаден химна на училището по стихотворението „В памятъ на Максим Райкович” на Стоян Георгиев- директор на прогимназията и учител по български език. Музиката е композирана от Дончо Тодоров. Същата година на 10 март на тържествения училищен концерт послучай патронния празник на училището е изпълнен.

 

24 май 1934г – открит бюст паметника на архм. Максим Райкович. Построен с даренията на учениците, обществеността. Изработен от учителя Димитър Косев- скулптор, по негов проект.

 

 

6 август 1934г – с заповед №2150 от 06.08. 1934г се закрива Дряновската непълна гимназия. Учителите се освобождават и пренасочват към нови назначения. Запазва се прогимназията. Директор остава Стоян Бръчков от Перник.

12.08.1936г. –  с Акт №1936 от 12.08.1936г на МНП се възстановява Дряновската непълна смесена гимназия. На 15.09. започва записването на учениците в IV клас. Създават се две паралелки. За директор е назначен директора на прогимназията- Стефан Г. Овчаров.

1936/37 учебна година се откриват 3 паралелки V-ти клас . Общият брой на учениците достига 197, от тях 45 са момичета. Дряновската непълна смесена гимназия се отделя като самостоятелно учебно заведение от прогимназията и става филиал на Априловска гимназия – Габрово. За директор е назначен Димитър Димитров Минев.  Създават се Младежки червен кръст, стенографско дружество, археологическото дружество

В годините на Втората световна война, училището, както и цялото общество търпи трудностите на времето. Влошават се условията на учене. Част от учителите като  Пенчо Николов, Димитър Инджов, Димитър хаджиИванов, Бонка Тихова, Димка Петрова  и мн. др. са изпратени в командировка, като български учители в училищата на  новоприсъединените земи- Македония, Западните покрайнини, Добруджа. Училището спира да работи, тъй като се използва от военните, по време на бомбандировките в края на 1943г. и зимата на 1944г. дава подслон на бежанците. Отменена е учебната година и спират занятията.

През този период от създаването на гимназията до 1944г. в Дряновската гимназия са учили  такива бележити личности на България като :акд. Тодор Попов, акд. Христо Недялков, Марко Марчевски, Камен Калчев, Атанас Смирнов,, проф. Марко Попов и мн. др.

След 09.091944г. Дряновската непълна сменена гимназия е преобразувана в пълна гимназия. До новият закон за народната просвета от 1948т. училището е Средно смесено училище.

През 50-те години Дряновското Средно смесено училище се утвърждава като образователна институция. Образованието е безплатно. Броят на учениците в паралелка достигат до 35-40 ученика.  Развива се художествената самодейност, празниците на училището са празници на града. Музикалното образование и култура имат водещо място в училищния живот .

През 1955г на Националния фестивал на училищната художествена самодейност  хорът и оркестъра на ССУ става републикански първенец. Дирижиран е от  ученика Месру Мехмедов, които ще достигне световните върхове в диригентското майсторство

Училищният баскетболен отбор- юноши печели републиканската титла по баскетбол през 1965г.

1958г.  Средно смесено училище „Макисм Райкович” празнува 100 годишнината от създаването на училището.  Осъществена е една амбициозна програма, приобщила няколко поколения ученици. Направено е много за издирване историята на училището, за популяризиране на достиженията му.

1960г. е построена новата сграда на училището. Въвежда се кабинетната система на обучение. Изгражда се нова модерна  учебно-техническа база, дистанционното управление на техническите средства, вътрешно училищна телевизия. Модернизиряат се техническите работилници.

 

1961г. учителката Бонка Тихова-географ и изтъкнат краевед изработва откритата релефна карта на България в мащаб М 1:100 000.К артата е уникална не само с точността си, но и  с изработената  речна мрежа, където водата тече и се влива в моретата .

 

В края на 60-те години училището е преобразувано в Средно политехническо училище. Въвежда се политехническото обучение по автомобилизъм, селско стопанство, тъкачество..Усилията  са насочени към по тясното обвързване на училището с практиката и живота, на общообразователната подготовка с политехническата.

През 70-те години училището е определено от МНП за ЕСПУ. То е сред определените 100 училища в страната,което да въведе и апробира новата учебна програма . Започва изграждането на новото ЕСПУ. Въведена е II-та и  II-та степен на УПК.  Резултатите от обучението  са положителни.

 През 1973г. става училището  национален първенец. Присъден му е орден Кирил и Методий I-ва степен.

През 1981г започва обучението на първите шестгодишни първокласници, въвежда се целодневното обучение. Изградена е видеозала и първите компютърни кабинети, нови звукови по чуждоезиково обучение

Големите достижения на Дряновската гимназия през 60- 80 години се дължат до толяма степен на нейният ръководител – Михаил Военкин. Новаторството,  постоянното търсене и прилагане на иновации, грижите за повишаване квалификацията на учителите, превръща училището във водещо.За приноса му в развитие на образованието получава званието народен учител, член е на Върховния училищен съвет. Най-големите му постижения са учениците и тяхната реализация.

В годините на прехода след 1989г. училището търси своето място в обществените промени. Преосмисля политиката си и я насочва към удовлетворяване потребностите на обществото

С новия закон за народната просвета от 1991г.  ЕСПУ „Максим Райкович” е преобразувано в СОУ. Откриват се първите профилирани паралелки с прием след VII-ми клас „Науки за Земята” с интензивно изучаване на английски език.

В края на 90-те години се разкриват профилираните паралелки „Информатика, „Хореография” в начален етап. Приоритет в училищната дейност е здравното, екологичвото и гражданското образование.

1993г. училището става инициатор за учредяване на училищната мрежа „Училища утвърждаващи здраве”. На следващата година става член на БАУЗ. Здравното образование е широко застъпено в училище чрез различни форми на дейности: СИП, Ученически клубове. Училището реализира няколко екологични проекта, последния е от 2009г „Моето училище е моя отговорност”.

 

СОУ „Максим Райкович” е съучредител и член на Асоциация „Дебати”. Работи активно в областта на гражданското образование. Участва в националните състезания за ораторски речи, вационалните съсезания по дебати. В училището  функционира клуб „Дебати”. През2010г съвместно с младежко сдружение реализилапха ученически проект „Единни в различието”.

 

В началото на 2000г. се разкриват нови профилирани паралелки : „Технологичен туризъм” с прием след VIII клас и „Информационни технологии”  с прием след VII-ми клас.  Чрез участия в проекти и дарения е обновена базата на компютърните кабинето. Участията на учениците от профилираните паралелки в Националните олимпиади и състезания утвърдиха авторитета на училището. Учениците на СОУ „Максим Райкович” не веднъж завоюват първите места в международните и национални състезания по Информатика, Информациони технологии. Втора година  работи школата за даровити ученици по информационни технологии.

Учениците на СОУ „Максим Райкович” успешно се представят в националните конкурси по история на фондация „Св.св. Кирил и Методий”, на фондация „Ценности”, „Родолюбие”, организираните от МОМН.

Традиционно е участието на учениците  в литературните конкурси, в конкурси за рисунка. Творбите на дряновските млади творци са отпечатани в сборници, списания за детско творчество.

През 2007г. в резултат на оптимизацията на училищната мрежа бяха преобразувани общообразователните училища в града. Чрез обединяването на СОУ „Максим Райкович” и ОУ „Св св. Кирил и Методий” се създаде ново училище „Максим Райкович”. От 2008г училището получи статута на Средишно. Днес в него се обучават всички ученици от община Дряново

Галя Ефтимова