Максим Райкович (Минчо Райков Крински) е роден през 1801 година. Учи в килийното училище в Дряново, но това не го задоволява. Баща му е на друго мнение – иска малкият Минчо да усвои занаят или да се занимава с търговия и в никакъв случай да пръска пари за наука. Минчо тайно напуска родния дом и отива при монасите в Дряновския манастир. Бащата го намира там, скарва се с игумена и монасите и въпреки увещанията им връща сина си в Дряново. Този път Минчо избягва в Лясковец, където става чирак в терзийски дюкян.
На 14-15 годишна възраст получава вест, че баща му се е споминал. Преживява тежко тази загуба и окончателно решава да постъпи в манастир. Отива в Преображенския, където продължава образованието си и се замонашва. Заедно с игумена Зотик повежда борба срещу гърцизма, става учител в Лясковец.
Изследователите свързват името му с Велчовата завера от 1835 год. Политическите гонения след разгрома на заверата го принуждават да пребивава последователно в Сопотския манастир “Св. Спас” и в Плаковския край Лясковец. През 40-те години на XIX век намира убежище в Румъния – първоначално в Браила, а след това в Галац, където и до днес почиват тленните му останки. Отново насочва усилията си към символите на духовното ни Възраждане – училището и църквата . Общата му дейност с Г.С. Раковски, д-р Ив. Селимински и Д. Добрович очертават най-яркия период от родолюбивата дейност на отец Максим.
През 1874 година притваря очи на чужда земя, като израз на особена почит и уважение българите в Галац го погребват в двора на местната църква “Св. Пантелеймон”. И днес всеки дряновец свързва името на отец Максим Райкович със страстния зов на българина да обича родината си и да не жали труд и пари за наука.