Дарители

Не мога да понеса болката в детските очи

 

Николай Дянков е роден на 01.07.1953 год. в село Буря, община Севлиево. Основно образование завърша в СОУ „Максим Райкович” , а през 1971 год. СПТУ по ЖП транспорт – . Дряново. Висшето си образование завършва във ВМИ – Габрово, специалност „Техника на машиностроенето и металорежещите машини” през 1977 год. Работил е като заместник председател на ТПК „Сила” – с. Царева ливада, директор на МЗ „Съюз”– с. Буря, директор производство на „Подем” АД – Габрово до 2001 год. През 1997 год. завърша в СА „Д. А. Ценов” – Свищов „Финансов мениджмънт”. В момента има семейна фирма в град Дряново – „Тисина” ЕООД за леене на метали. По случай 150- годишнитана от основаването на Дряновското класно училище Николай Дянков дарява сумата от 1200 лева за стипендия на талантлив ученик от СОУ „М.Райкович”, и финансира част от книгата „Голямата колегия” на Г.Витанов и Г.Евтимова, за което му е присъдена наградата „Диплом арх.М.Райкович” Във връзка с Коледните и Новогодишните празници на 2007 година дарява пари и лакомства на сираците от СОУ „М.Райкович”.

 

– Г-н Дянков , Вие сте от хората , които на територията на областта почти през целия си професионален път сте управленци. Днес сте собственик и управител на ЕООД „Тисина”. Как стегнахте до сегашния си бизнес и защо се ориентирахте към металолеенето?
Най-напред, като завърших висшето си образование, започнах като технолог във ВЗ ‘А.Жданов”. През 1979 год. завърших успешно следдипломна квалификация във ВМИ – Габрово, „Конструиране на бързодействащи машини и автомати”. След четири години започнах зам. председател на ТПК „Сила” – с. Царева ливада, а след още шест вече бях директор на МЗ – с. Буря , след проведен конкурс, където работих девет години. Продължих като директор производство на „Подем” АД – Габрово и след неговата приватизация реших да започна самостоятелен бизнес. Като начало с търговска дейност в областта на телферостроенето, но по-късно реших да използвам производствения си опит , натрупан през годините, и създадох семейна фирма за леене на метали. Искам да спомена, че името на фирмата ( ТИСИНА) е абревиатура от имената на трите ми деца: Тихомир, най-малкият, който сега е студент в Американския университет в Благоевград и двете ми по-големи дъщери – Силвия и Наталия, с по две висши образования, семейни. Често ме питат: „ Защо точно металолеене? ”. Аз съм машинен инженер и знам, че няма машиностроене без заготвителен процес – леене, коване. Леенето на метали е тежък процес, много сложен и многообразен. Изисква много добра теоретична подготовка, управленски умения и работа с добър екип. И тогава след напрегнатите часове труд идва удовлетворението. Това е трудно да се пише – трябва да го носиш в сърцето си, да го докоснеш, да го изживееш.

– Вие самият сте баща на три деца и въпреки това дарихте стипендия на талантлив ученик от СОУ „М.Райкович”. Или може би точно по тази причина подпомогнахте едно дете в тежко материално положение? Кажете защо направихте това дарение?

– От казаното по-горе се чувствам успял и щастлив човек. През целия си живот съм се стремял да бъда човек и смятам, че няма по-ценно нещо от човешкия потенциал. Видял съм много неща, но онова, което не мога да понеса, е болката и мъката в детските очи. Винаги съм се стремял да помагам според възможностите си. Моята слабост са децата и затова реших да осигуря стипендия на талантлив ученик от името на фирмата, като сметнах че е добре той да бъде по-малък, за да мога да помогна за формирането на личността му и професионалното му ориентиране. По този начин няма да се допусне, поради тежко материално положение, погубването на ценен човешки потенциал.

– Трудно ли се прави бизнес в малък град като Дряново?

– Правенето на бизнес в малкия град не е много по-различно от големия. Недостатък е малкият избор на работници и специалисти. Мисля, че може и трябва бизнесът, училищата и общинското ръководство да си подадат ръце и заедно да се работи в посока създаване на работни места, обучения на кадри, създаване на условия за спорт и отдих, подобрена инфраструктура, с цел задържане на хората с по-голям потенциал.

– Като човек – управленец ясно виждате успехите и проблемите на общината. Какво очаквате от новото общинско управление ?

– Винаги съм се стремял това, за което се захвана, да го правя добре. Мога да се похваля, че през месец февруари тази година фирмата беше успешно сертифицирана по ISO 9001 . Положителното е , че и други фирми в района са постигнали това, а знам, че и Община Дряново е внедрила тази система за управление на качеството. Казано на популярен език, тази система ни учи на ред и порядък. Може да се прилага във всяка една област и изхождайки от това, мисля, че е редно да се захванем всички – бизнесът и местната власт и да подредим делата си , да подредим и живота си, да подредим и града, в пряк и преносен смисъл, за да е притегателен за местните хора и привлекателен за гостите. Само така ще опазим Дряново, ще го съхраним като община с традиции и бъдеще. Очаквам от новото общинско ръководство да възроди общината, да прояви кураж, интелект и постоянство, за да се промени социалният статус на жителите на общината. Похвална инициатива на Общината е рекламната кампания на „Форум България”, при която Общината поема 50% от цената на рекламата , а останалата част се поема от фирмите. Приветствам това и се надявам и за в бъдеще да продължи тази тенденция.

– Вие сте израснали в Дряново, тук са минали детските и ученическите Ви години. Кои са най-скъпите Ви спомени?

– Запазил съм много мили спомени от началната си учителка г-жа Цанка Горанчева (Дойнова) и от съучениците си до осми клас в СОУ „Максим Райкович”. Спомням си с обич и признателност за нейния учителски талант и за любовта, която раздаде на нас, децата. Но наред с добрите мигове имам и един горчив спомен. От малък обичам много спорта и дълго се готвих за изпита в спортната гимназия в Плевен. Успешно издържах изпитите, но, за съжаление, за нашия окръг имаше отпусната само една бройка и беше класиран кандидат от Габрово с „по-силни” възможности. И до днес нося в душата си горчилката от този случай, но се стремя да го използвам и като коректор в работата и живота си. Затова записах за среден курс на обучение СПТУ по ЖП транспорт в Дряново , което завърших с отличие.
Дряново ще си остане за мен завинаги градът на моето детство, мястото, в което съм израснал и съм се формирал като личност. Винаги ще го обичам и ще помагам с каквото мога за неговото развитие.

– Какво е Вашето послание към дряновци?

– Аз съм оптимист по природа и вярвам, че Дряново има бъдеще, че потомците на Колю Фичето, Максим Райкович и Рачо Стоянов ще продължат да съграждат, а не да рушат. Мисля, че възрожденският дух на нашите прадеди ни задължава да продължим да се борим с трудностите и да не допуснем мечтата на поколения дряновци за проспериращо Дряново да загине. Искам да пожелая на жителите на общината преди всичко много здраве, лично и семейно щастие, успех и вяра в бъдещето.